„Време е за прецизиране на детайлите“,
казва Александра Живкова – управител на „Агромио“ и издател на книгата „Болести по полските култури“


Интервю на Петър Кръстев

„Живеем в свят на глобални промени в климата, политиките, взаимоотношенията между държавите и хората. Промяната е залог за нещо ново, но от нас зависи да е за по-добро. Това е възможност да се справим по-добре с предизвикателствата, търсейки принципно нови решения в земеделието. Земеделието като основен отрасъл в българската икономика трябва да излезе от рамките на традиционализма в отглеждане на културите и да потърси нови решения, които да са насочени към опазване на природата и използване на ресурсите по най-благоприятния за всички модел. Ето към това се е насочила нашата фирма „Агромио“ – нови решения в земеделието. Бъдещето е в посока развитие на нови технологии за отглеждане на културите – щадящи и подпомагащи естествените ресурси на Земята.“
С тези думи започна разговора Александра Живкова, управител на „Агромио“. За мен беше чест и удоволствие да разговарям с амбициозната и висококвалифицирана в професията агроном Живкова, защото споделеното от нея ще бъде полезно за земеделските производители у нас.

Александра Живкова споделя: „Време е за прецизиране на детайлите!“


– Г-жо Живкова, вие имате специално отношение към агрономическата практика, като държите на тясната й връзка с науката. Каква е причината за този заслужаващ адмирации подход?

– Винаги съм била обърната към науката и по-скоро науката в нейната практична същност. Смятам, че на земеделците в България им липсва точно това – наука, която може да бъде приложена в практиката и да доведе до желан резултат. Преминаваме през интересен период в земеделието, който носи множество предизвикателства – климатични промени, различни прояви на устойчивост на патогени и неприятели, изтощаване на почвите и т.н. Поради това за фермерите става все по-трудно да взимат обосновани решения за тяхното производство. Периодът, в който импулсивните действия бяха допустими, отмина и дойде времето на детайлното вглеждане в процесите при отглеждане на земеделските култури, в прецизирания подход при избора на технология, продукти и т.н.

– Как точно виждате този прецизиран подход, в какво се изразява той?
– Същността е в детайлите! Подход, основан на анализи, експертиза, както и на ежеседмичен мониторинг на полетата на земеделските производители. Това е и причината да издадем книгата „Болести по полските култури“. Според мен правилната диагностика на болестта е от определящо значение. Много често симптомите на болестите са сходни, много често се налице и смесени инфекции. Поради това един прецизен определител би помогнал много. Естествено, това е първичната експертиза, която всеки добър специалист може да направи още на полето. Но най-точно определяне на причинителя на болестта става на базата на микологичен, бактериологичен, вирусологичен анализ.

– Книгата с направените от вас анализи предоставя добра възможност за земеделци, които търсят обосновани решения за проблемите си.
– Цялата ни дейност е подчинена на това да подпомагаме фермерите да вземат правилните решения, да имат повече информация за състоянието на техните култури, за да могат в крайна сметка да направят правилния избор. В това отношение смятам, че книгата „Болести по земеделските култури“ е чудесно допълнение към цялостния процес.

Болести по полските култури

Александра Живкова споделя: „Време е за прецизиране на детайлите!“

– Как стигнахте до партньорство с проф. Йорданка Станчева?
– През последните години с проф. Станчева изградихме взаимоотношения на партньорство и взаимопомощ. Тя е безспорен авторитет в областта на фитопатологията и е чест именно ние да издадем това високо професионално четиво.

– В тази връзка, смятате ли да продължите с издаването на подобни книги, които акцентират върху прилагането на науката в практиката?
– В момента работим по закупуването на правата на две книги на чужди автори, които имат практична насоченост по наболели проблеми. Разбира се, продължаваме с поредицата на проф. Станчева, а именно „Болести по овощни, ягодоплодни, лозя“ и „Болести по зеленчуци“.

– Как виждате ролята на агронома в днешно време, защото почти не останаха специалисти, които да работят на полето?
– Според мен мястото на агрономите на полето е определящо. Те са тези, които трябва да извършват постоянен мониторинг на поверените им полета и да предлагат адекватни решения на земеделските производители.

– Какво е характерно за днешните български земеделци? Не подхождат ли понякога малко аматьорски или на хазартен принцип при отглеждане на културите си?
– Според мен до известна степен се прекалява с използването на пестициди. Не намирам за обосновано „превантивното“ приложение на фунгициди например. Използването на торове без направен почвен анализ също е неправилно. Почти не се обръща внимание на физиологията на растенията или по-конкретно, как приложението на даден препарат, тор или смес от няколко такива ще се отрази физиологично върху растенията. Важно е да се обръща повече внимание на имунитета на растенията. Както при хората, така и при растенията, тези с по-висок имунитет боледуват по-рядко и са нападани по-малко от неприятели.

– С какви проблеми най-често се обръщат към вас земеделските производители?
– Все по-често земеделците се обръщат към нас за помощ за установяване на причините за угнетени посеви на определени полета. В тези случаи ние прилагаме комплексен подход, за да можем да потвърдим или отхвърлим даден показател, да открием проблема и в крайна сметка да дадем най-доброто според нас решение. Все по-често фитонематодите се явяват като проблем, повишава се нивото на почвенообитаващите патогени, например Fusarium, Sclerotinia, Verticillium и др. Други се обръщат към нас, за да им помогнем при идентифициране на болести, някои искат цялостна консултация и т.н.

– Т.е., освен идентифициране на проблемите, вие давате и препоръки за тяхното решаване?
– При всички случаи мога да кажа, че нашата цел е да бъдем максимално от полза за нашите партньори, да идентифицираме проблемите и съответно да предлагаме в повечето случаи неконвенционални решения. Този наш подход не предполага работа с много клиенти, а сътрудничество с партньори, с които говорим на един език и преследваме една цел. И още нещо много важно: ние осъществихме партньорско сътрудничество с известен университет в Италия, откъдето можем да разчитаме на експертиза и решения за проблеми, за които в България няма компетентност.

– Кое според вас е водещо за успешна борба с болестите?
– Точната диагностика е 70% от решението на проблема. Фунгицидите идват и си отиват, но правилната диагностика, благоприятните условия за развитието на патогените остават неизменни. Освен това, ако даден патоген е идентифициран на полето, съвсем не означава, че незабавно трябва да се прибегне към пръскане. Всичко се основава на комплексната оценка на полето, плътността на патогена, климатичните условия и т.н.

– Мислите ли, че подценяването на проблемите в растениевъдството при все по-усложняващата се климатична обстановка и на фона на интензификацията може да продължава?
– Време е да се вгледаме в дълбочина в процесите и да преценим какво бихме могли да променим. Вследствие на дългогодишното необосновано използване на торове и пестициди, преобладаваща част от почвите са на път да загубят „живота“ в себе си. Наблюдава се намалена микробиологична активност, изместен баланс между позитивни и негативни микроорганизми и т.н. Важно е да се постараем да върнем живота в почвите.

– Какви практики пренебрегват някои земеделски производители и с какво бихте могли да им помогнете?
– Стремим се да сме постоянно в крак с новостите, като анализираме потенциалните ползи от всяка извършена дейност. Смятам, че голяма част от фермерите не обръщат необходимото внимание на междинните култури, които са естествен източник за възвръщане на живота в почвите и за подобряване на почвеното плодородие. Факторите, които трябва да се съблюдават при избора на междинни култури, са много, но преди да се пристъпи към тях, фермерът трябва да си отговори на въпроса – каква е целта на междинните (покривни) култури в моето стопанство. При нас нелеката задача да навлезе в дълбочина на тази наука е поел моят съдружник Борис Коев.