Борбата с плевелите е съществен елемент от извеждането на растителна защита при всички култури. Химическите компании интензивно развиват формулациите на хербицидите, фокусирайки се върху тяхната ефективност и селективност на плевелите, щадейки културното растение. Въпреки това, тяхното приложение  винаги дава отражение в добива – хербициден ефект.

За да извелечем максимума на културите след приложението на препарати за растителна защита, е необходим по-задълбочен поглед. Ако искаме да направим най-доброто за нашия посев, е важно да си зададем следните въпроси:

  1. Как работят хербицидите?
  2. Как можем да помогнем на растенията да преодолеят фитотоксичния ефект, без това да се отрази  негативно на ефективността на препаратите?

Как работят хербицидите?

Механизмът на работа на хербицидите е важен за разбирането на тяхното класифициране, организиране и степенуване. Тези механизми са толкова разнообразни, колкото и техният химичен състав, т.к. фокусът на хербицидите е контрол на чувствителните плевели чрез различни биохимични процеси.

Именно на това стъпват начините и техниките за борба с хербицидния ефект, защото за устойчивото земеделие е важно контролът на плевели да се изведе с максимален резултат и минимално вложение.

Хербицидите се групират въз основа на тяхната химична структура и техният механизъм на действие. Според специфичното им действие (инхибитори, регулатори или нарушители на различни биосинтетични пътеки) те могат да влияят на определен ензим или биологична система, като по този начин нараняват и увреждат нормалното развитие и растеж на растението, причинявайки неговото погиване.

До момента хербицидите са класифицирани в 15 основни групи, като, предвид интензивността на нови научни разработки и продукти, някои са некласифицирани или приспадат към група/подгрупа на база сходства.

Група А – наричат се още инхибитори на липидния биосинтез, техният механизъм на действие представлява инхибиране на ацетил коензим А карбоксилаза (ACCase inhibitors), блокирайки синтеза на липиди, незаменими в клетъчната структура и функция. Използват се основно за борба с житни плевели в широколистни култури, както и в някои житни. Активните вещества от групата на арилоксифеноксипропионат приспадат към Група А.

Група B – познати още като инхибитори на синтеза на аминокиселини. Тези хербициди инхибират действието на ензима ацетатлактат синтетаза (ALS inhibition), който катализира първата стъпка в синтеза на аминокиселини с разклонена веригага (например валин). Тази група се състои от сулфонилурея (най-разпространената група), имидазолинон и други.

Група С – действието на хербицидите от група С представлява инхибиране на фотосинтетичните процеси, по-специално на Фотосистема II (Photosystem II – PSII). Препарата се свързва с хлорофил-Б в протеиновия комплекс D1, намиращ се в тилакоидната мембрана на хлоропласта, като по този начин нарушава транспортната система на електрони от хлорофил-А към хлорофил-Б. Този процес блокира редица физиологични процеси като фиксацията на въглероден диоксид, генерирането на аденозин три-фосфат и други, необходими за множество биохимични процеси. Към тази група спадат семействата на триазин, амид, бензотиадиазинон и др.

Група D – Към тази група приспада химичното семейство на бипиридилиум (например: дикват). Хербицидите от тази група инхибират фотосинтезата, в частност фотосистема I, при контакт с растенията, проникват в клетъчно-липидния слой и го унищожават, което води до разпада на клетъчната мембрана. Категоризират се като нарушители на клетъчната мембрана.

Група Е – също наричани нарушители на клетъчната мембрана, но за разлика от хербицидите от група D, инхибират ензима на протопорфириноген оксидаза (PPO inhibitors), който катализира синтеза на хлорофил и биосинтеза на хема. В тази група приспадат фенилпиразолите, перимидиндионите, триазолиноните и други. Повечето от хербицидите от група Е се използват след поникване на културите, а някои и преди.

Група F – инхибитори на синтеза на пигменти, препаратите от тази група унищожават зеленият пигмент, хлорофил, необходим за фотосинтезата на растенията.  Наричат се още избелители, т.к. растетелните тъкани избеляват в следствие на контакта с хербицида. В тази група попадат пиразолите, трикетоните, изоксазолидиноните и други.

Група G – към тази група хербициди се отнася единствено химичното семейство на глицините, към които приспада глифозатът. Действието им инхибира EPSP синтетазата, още наричани инхибитори на синтеза на аминокиселини в растението. Този процес “изчерпва” ароматните аминокиселини (например: триптофан), компрометирайки биосинтетичните метаболитни процеси в растението.

Група H – Хербицидите от семейството на фофиновата киселина влияят на азотбазираният метаболизъм в растението, като блокират действието на ензима глутамин синтетаза (GS), който отговаря за преобрзуването на глутамат и амоняк в глутамин. Ензимът играе ключова роля в азотния метаболизъм, чрез реасимилацията на амоняк, образуван по време на респираторните процеси (дишане на растенията).

Група K – Познати като инхибитори на растежа, хербицидите от тази група действат в клетъчната мембрана, инхибирайки синтеза на липиди, мастни киселини, протеини, гибералини и други. Те се различават от хербицидите в група А (ACCase inhibitors), т.к. не инхибират ацетил-коензим-А карбоксилаза, а се свързват с него. Използвани предимно като почвени хербициди, те влияят на дългата верига мастни киселини по време на растежа на младите растения. Към група К се отнасят химичните семейства пиридин, хлорацетамид, тетразолинон и други.

Група О – Хербицидите се класифицират като синтетични ауксини и хормонални препарати за контрол на широколистни плевели в житни култури. Хербицидите от химичните семейства бенозеона киселина, пиридин карбоксилова киселина и кинолин-карбоксилова киселина имитират механизма на ендогенно действие на индол-оцетна киселина (indole-acetic acid – IAA), като по този начин нарушават метаболизма на нуклеиновата киселина и цялостта на клетъчната стена.

Как да помогнем на културите да преодолеят по-бързо фитотоксичния стрес?

Лечението на културите, в следствие на стрес причинен от използването на хербициди, е строго индивидуално  и се определя според механизма на действие на съответната група активни вещества. За да се гарантира ефективността на препаратите и ефикасното лечение на получената фитотоксичност, се препоръчва разделното използване на биостимулатори и хербициди. Доказано е, че са необходими от 24-36ч. за асимилиране и активиране на действието на активните вещества в метаболизма на плевелите и прилагането на препоръчителния стимулатор след този интервал влияе благоприятно единствено на културното растение.

За изготвяне на конкретна схема на хранене на културите, съобразени с индивидуалните специфики на вашето земеделско стопанство, моля обърнете се към специалистите на Агромио. 

Шумен и Търговище: 0896 340 048

Добрич и Силистра: 0886 558 554

Плевен: 0889 302 188