Загубата на азот под различни форми е един от основните лимитиращи фактори при формиране на добива. Изследвания показват, че, при определени условия, загубите на азот може да достигнат до 40% и то само за 3-4 дни след неговото прилагане през вегетацията на културите.

Амидната форма на азот (урея) също търпи загуби в почвата под различна форма. В зависимост от етапа (сезона) на приложение на торове съдържащи урея (УАН) и съответните атмосферни условия, загубата на амиден азот се изразява най-често  чрез неговата транформация в амониева форма, катализирана от ензима уреаза, който се продуцира от някои почвени микроорганизми, както и от растенията. Този процес има още по-силно изражение, когато торенето е по повърхността на почвата. В този случай загубата се осъществява заради формирането на амониев карбонат, поради реакцията на урея с вода и при по-висока температура. Амониевият карбонат е нестабилен, разпада се на въглероден диоксид и амоняк и по този начин газообразните съединения се губят в атмосферата. Тези загуби могат да достигнат до 40% в рамките само на 3-4 дни, особено при алкални почви, тъй като високото pH ускорява процеса на разпадане на амониевия карбонат. В повечето случаи, загубите са около 20%.
Нарастващото потребление на хранителни продукти, налага множество научни и практически разработки за нови мерки по отношение на ефективно производство на земеделска продукция, които да са и екологосъобразни. От години се правят изследвания в посока на подобряване и повишаване ефективността на азотните торове като най-използвани в земеделието. Продуктите за инхибиция на ензима уреаза, са резултат от тези изследвания. Съществуват множество субстанции, които инхибират трансформацията на урея, причинена от уреазата. Като една от тях се е наложила с практическа и агрономическа важност и това е NBPT-тиофосфорен триамид. Проучвания показват, че продуктите на основата на NBPT, приложен заедно с торове съдържащи урея (УАН), могат да редуцират загубите на азот до 53%. Като резултат се наблюдава повишаване в добивите средно с 6% в зависимост от културата.
Изчислено е, че търсенето на инхибитори на уреаза ще се увеличава с 10-12% всяка година през следващите 10 години. Използването му може да бъде наложено и като екологична мярка, например: в Германия е приета наредба, в която от 2020г. се изисква всички торове съдържащи урея, приложени по почвената повърхност, да съдържат инхибитори или да бъдат инкорпорирани.